Царски орел

facebook thumb

Царският орел е една от най-редките птици на планетата. Той е световно застрашен вид и популацията му намалява в световен мащаб. В миналото царският орел е бил една от най-разпространените грабливи птици в България. Преди 200 години у нас се смята, че е имало около 2000, а днес са останали едва 28 двойки. Повечето от тях са останали в Югоизточна България, като най-много са в Сакар. 


От хилядолетия царският орел е почитан като свещена птица. Предците ни смятали, че прогонва градоносните облаци, за да опази малките си и така спасява реколтата. И до днес в някои краища на България вярват, че ако този орел бъде убит, голяма беда ще сполети хората. Народното му име „кръстат орел” е дадено заради белите петна на плещите му, наподобяващи кръст, който се вижда при полет.   

Описание

Царският орел е един от най-едрите орли в България. Възрастните птици са тъмнокафяви, почти черни, с много характерен златист цвят на задната част на главата и шията. Обикновено има две бели петна на раменете с варираща големина.


Младите птици са с кафяви пера, с охрист цвят в центъра, което им придава специфичния светлокафяв вид. Маховите пера са равномерно тъмни. Възрастното оперение се достига след 6-ата година.
 

Начин на живот

Царският орел предпочита хълмисти и равнинни райони, където гористи места се редуват с открити пространства - пасища, селскостопански площи, пустеещи земи. За гнездене използва високи дървета, растящи покрай реки, често в непосредствена близост до селища, пътища и обработваеми площи. В миналото видът е гнездил и в овощни градини. 


Царският орел е моногамен вид. Двойката е силно привързана към гнездото си и някои гнездови територии са заемани от орлите в продължение на много години. Брачните игри започват през февруари и са най-интензивни през март. Те са много красиви и при тях птиците се издигат във въздуха и рязко пикират със свити крила.


Гнездото се изгражда от двете птици, като за направата му се използват сухи клони. Домът на орела достига размери от 1,2 до 2,2 метра в диаметър. Дебелината му е от 30 до 90 см, а теглото му може да достигне до 200 килограма. Често двойките имат повече от едно гнездо, като използват едното, а другите са резервни. Основните дървета, използвани за гнездене, са тополите.

След втората половина на март и началото на април женската снася обикновено 2 яйца, които мъти около 43 дни. Храненето на малките се извършва основно от женската, а мъжкият е отговорен за доставянето на храната. Малките напускат гнездото след втората половина на юли и началото на август. 


Младите птици мигрират към Турция, Израел, Сирия. Често преди да потеглят на юг, извършват скитания и далеч на север. Излюпени в България царски орли скоро след напускането на гнездото си са достигали чак до Беларус. Възрастните птици зимуват тук, тъй като са опитни ловци и за разлика от младите могат да си набавят плячка дори и през студените месеци.


Неспециализиран хищник е и има разнообразно меню. Отнема плячката, добита от други грабливи птици. Това поведение е особено характерно за младите, нямащи достатъчно опит в ловуването.

 

Природозащитен статус


Източният царски орел е класифициран като „Уязвим“ в световен мащаб и „Застрашен“ на европейско равнище. Включен е в „Червената книга на Република България“ в категорията „Критично застрашен“.


Заплахи

 

  • - Унищожаването на естествените ловни и гнездови местообитани - най-сериозната заплаха за популациите на хищните птици. Налице е тенденция към разораване и превръщане на пасища, в обработваеми земи, лозя и овощни градини. По този начин биват разрушавани компактните и многочислени лалугерови колонии – основен хранителен ресурс за царския орел. Възстановяването на пасищата и подкрепата за традиционното за района пасищно животновъдство е от голямо значение за опазването на царския орел и голям брой видове, обитаващи тревните местообитания.
  •  
  • - Необезопасените стълбове от електропреносната мрежа са най-честата причина за загиване на младите птици, което показа проучване проведено от БДЗП чрез маркиране със сателитни предаватели. В България голям процент от електропроводите са опасни за едрите грабливи птици и щъркелите. 67% от маркираните орли, чиято съдба е известна, са загинали от токов удар на територията на България и Турция.
  •  
  • - Масовото използване на отровни примамки срещу хищниците през първата половина на миналия век, практика, която продължава и днес, е друга причина за изчезването на царските орли. Използването на отрови е строго забранено, защото представлява заплаха не само за домашните животни и дивеча, но и за хората.
  •  
  • - Бракониерският отстрел и безпокойството от страна на човека, което често води до неуспех при излюпването на малките, също са сред причините за намаляването на вида.
     

Вижте снимки на царски орли

Последни новини

Малкият орел от арт-инсталацията „За да има орли“ ще радва посетителите на РИМ-Благоевград

Малкият орел от арт-инсталацията „За да има орли“ вече е част от Регионалния исторически музей в Благоевград. В началото на октомври друга емблема на едноименнат...

Прочети още

Кои са победителите от фотоконкурса „По следите на орела“

Приключи конкурсът за снимка „По следите на орела“, организиран от БДЗП в рамките на кампанията „За да има орли“.  Снимките, направени с тех...

Прочети още

Опознайте властелините на небето с филма "За да има орли"

Чували сте израза „орлово око“. А знаете ли, че това е най-острото око на планетата? Какво знаете за орлите по принцип и конкретно за видовете, гнездящи в България...

Прочети още